За ползите от изкуството

„На пръв поглед изкуството е нещо като черешката на тортата. Когато си подредим всички други неща, тогава може да помислим и за изкуство“

                                                                                               Майкъл Газанига

Това важи не само за покупателния избор на масовия човек. Работейки като преподавател виждам тази тенденция и в мисленето на мнозина родители относно идеята детето им да посещава уроци по рисуване. Изкуството за тях е развлечение и  и не е от базовите предмети, в които си струва да инвестираш за уроци. Масово децата ходят на спортни извънкласни дейности, езикови школи и на уроци по математика. Ако останат време и средства за изкуство чак тогава се вписват уроците по рисуване. Това е много погрешно, защото рисуването помага в редица по-нататъшни процеси в развитието на едно дете. В тази статия ще се спра на това и как това се случва.

Междувременно невробиолозите твърдят, че общуването с изкуството, особено в области, свързани с изяви на сцена, „пришпорват“ работата на мозъка и прекрасно го подготвят за занимания с точни науки, развивайки преди всичко необходимата за познанието концентрация. Не случайно „центърът на прекрасното“ се разполага в префронталната кора на мозъка – най-младата в еволюционно отношение негова част, която отговаря и за аналитичното мислене.

Когато гледаме картини, без значение от кого са нарисувани в мозъка се активизира тилната част на кората на главния мозък. Когато слушаме музика ние стимулираме слепоочните корови дялове, а когато четем книги  невронните мрежи на челните дялове. Мозъкът работи още по-интензивно, когато ние самите свирим на пиано, рисуваме или пишем стихове. Учените са установили, че съчинение, изпълнение и прослушване на музика задействат всичките ни когнитивни механизми.

Когато взимате в ръце китара, „възприятието, паметта, вниманието, моториката, емоциите, абстрактното мислене и разбирането на чуждото съзнание – всичките тези механизми се включват в сложна дейност“, – отбелязва Майкъл Газанига.

Туби и Космидс пишат, че заниманията с изкуство ни се струват безполезни, защото ние ги оценяваме от гледна точка на промените, които се появяват във външния свят, а всъщност най-важно е онова, което става във вътрешния свят – в мозъка.

На нас ни се струва, че да рисуваме пейзажи с акварел не е толкова полезно, колкото да решаваме уравнения с две неизвестни, защото именно последните ще се появят на изпитите. Да се отказваме от математиката, разбира се, не трябва, но същевременно не трябва да недооценяваме изкуството, защото благодарение на него мозъкът ще се научи по-бързо и по-успешно да се концентрира. Както утвърждават Туби и Космидс, инвестициите в изкуството са инвестиции в неврокогнитивната организация. Те са особено полезни в първите години и оказват ефект през по-голямата част на живота.

В това, че заниманията с изкуство вървят ръка за ръка с кариерата, ни убеждава не само примерът на Леонардо да Винчи, който днес бихме нарекли едновременно художник, архитект, философ, музикант, математик, механик, анатом и геолог.

Знаете ли, че?

Американският физик-теоретик Ричард Филипс Файнман, един от създателите на квантовата електродинамика и лауреат на Нобеловата награда за физика през 1965 година, е свирел на барабани и се е занимавал с живопис.

Микробиологът Хилари Копровски – създателят на ваксината срещу полиомиелит, също се е занимавал с музика: той е свирил на пиано и композирал, както и изобретателят на телефона Александър Греъм Бел.

Хелен Невил установява, че деца, които се занимават с изкуства, в частност с музика, значително са подобрили своите показатели, свързани с концентрацията, зрително-пространствените функции и дори… с умението да смятат.

Как изкуството ни помага в стрес?

Освен, че изкуството спомага за по-нататъшното  ни развитие, то винаги може да ни помогне в трудни моменти и стрес.  В проучване се показва, че само 45 минути творческа активност може да намали стреса, независимо от опита и таланта. Изследването е проведено върху 39 възрастни между 18 и 59 години. Задачата им е била да създадат нещо, което им е приятно. Преди това изследователите регистрират нивата на кортизол на участиците в изследването. Веднага след началото на рисуването, изследователите отново тестваха нивата на кортизола на участниците. Установява се, че приблизително 75% от тях показват по-ниски нива на кортизол, а това означава по-ниски нива на стрес. В много страни вече се работи успешно в сферата на Арттерапията като лечение на хора със заболявания. С по-бавни темпове това започва да навлиза и у нас, но все повече хора се обръщат към това,защото усещат положителното влияние.

В заключение, ще кажа създавайте изкуство и стимулирайте децата си да го правят, независимо под каква форма, защото освен гореспоменатите ползи, всеки един човек, създаващ изкуство обогатява света с положителна енергия и нe случайна е фразата, че „Изкуството ще спаси света“.