Между два свята в света на художника

Докато рисуват, художниците  се пренасят в друг свят, както
актьорите, докато играят роля или танцьорите, танцувайки своя танц. Хората на изкуството толкова бързо се потапят в света на изкуството, че много често губят връзка с реалността. За да се съхранят като творци, художниците имат нужда да се изолират и да се отдадат на своите идеи.

Да създаваш изкуство е свобода на духа. В платното няма ограничения. Можеш да променяш всичко, да нарисуваш своите мечти, страхове, можеш дори да промениш света. Чрез изкуството, творците съхраняват завинаги  детето в себе си – детето, което не спира да мечтае и вярва в чудеса.

В картината „Между два свята“ на авторката виждаме именно този пламък в очите на детето, което се е подпряло  замечтано и ни гледа с топли кафяви очи. Зад нея стои нейният въображаем приятел Пикачу. Те двамата живеят между два свята – реалния и другия  – въображаем. Когато реалният свят стане скучен и отегчителен, те винаги могат да се качат по стълбичката към онзи другия свят – там горе, между облаците, където е красиво и вълшебно.

На всички нас ни се иска да останем завинаги деца, за да сме смели в
мечтите си и добри в делата си.

Не случайно Пабло Пикасо казва : “Отне ми четири години, да се науча да рисувам като Рафаел, но цял един живот, за да се науча да рисувам като дете.” 

Всички творци искат да се отърсят от заучените правила в академията и отново да рисуват свободно като дете, защото тогава си най-искрен, а най-стойностното изкуство е искреното.