ЗА ПРОЕКТА
Според статистиката Странджа е най-слабо населената планина в България, с едва 10 души
на кв. км. Обезлюдяването, започнало още през 60-те години на миналия век, през 80-те вече
придобива застрашителни размери. Изострилата се миграция към големите градове отваря дълбока
рана в странджанските села, оставяйки след себе си множество пустеещи домове, обрасли с бурени
дворчета и купища изгубени спомени… Странджа – най-мистичната от българските планини.
Събрала в себе си красотата на природата и тайните на древните народи, тя все още е там – на юг от
нашенската действителност. И макар слънцето да грее над нея целогодишно, животът тук
продъжава да е под сянката на все същото неискано отшелничество – самобитен, суров, различен.
„Като дете всяко лято прекарвах ваканциите си на село при баба ми – в едно от китните
Странджански села – с. Кости. Събирахме се куп деца, с които играехме на воля и скитахме из
горските пътеки в района, къпехме се на реката, събирахме билки и правехме безброй щури неща.
Сега още с влизането в с. Кости, първо ще ви посрещне изоставеното общежитие, местните хора са все по – малко, фурната не работи от години, там, където навремето празнувахме сватби в момента
е разруха, центъра на селото е пуст, местното училище – изоставено….“
Проектът има за цел да фокусира вниманието на гражданите към проблема за обезлюдяването в
Странджанските села.
В рамките на проекта е вкючено обхождане и фотографиране на няколко обезлюдяващи се села в
Странджа планина в три различни посоки на база статистически данни за актуално живущото
население в момента. Селата, които ще бъдат изследвани са в посока Царево – Българи, Кондолово, Кости, в посока М. Търново – Младежко, Калово, Бръшлян, Бяла вода, Евренозово и Визица и в
посока Средец – Кирово, Варовник, Белеврен, Голямо Буково.
Крайната цел е създаването на дигитални колажи, като на фона на опустелите къщи ще се появят силуети на хора. По този начин авторката ще „внесе“ живот в тях.
Проектът е насочен към Странджанските обезлюдяващи села и се реализира с финансовата подкрепа на НФК по Програма Социално ангажирани изкуства.