НАТЮРМОРТА КАТО ЖАНР

НАТЮРМОРТА КАТО ЖАНР

Думата натюрмортът произлизаот фр. nature morte, „мъртва природа“. Той се обособява като самостоятелен жанр в изобразителното изкуство през 17-ти век. В английския език се използва понятието „still life“ (застинал живот). Под натюрморт се разбира изобразяване на неодушевени предмети, на които се придава нов живот в торбата. Натюрмортът по правило става първият изобразителен жанр, с който се запознават децата. “Мъртва природа”, “неподвижна природа”, “спокоен живот” – така се превежда понятието “Натюрморт”. Всички тези имена са условни и не изчерпват същността на жанра. Това се обяснява с разнообразието от обекти в неподвижния образ, които се разделят на две големи групи: естествени обекти (цветя, плодове, храна, понякога придружени от птици, малки животни, насекоми) и неща, направени от човешки ръце.

Но не само това е целта на художника. Чрез изображения на предмети и предмети от флората и фауната, идентифицирайки техните индивидуални характеристики, тя дава възможност на зрителя да види ролята, която играят в човешкия живот, показва характеристиките на живота, нагласите, отношението към света, присъщи на хората различни държави и епохи.

Една от основните теми на жанра на натюрморта е темата за любовта към природата, темата за нейното познание и изследване, възхищението от изобилието на неговите дарби, тяхната красота и безкрайно разнообразие. Но това не само е възхищение от природата, но и от прослава на човек, който е отгледал, събрал, съхранил всички тези богатства. Така за платна на Снайдер пишат, че зад рибните магазини в картините му се досещат неуморими ветрила на холандците, които орели моретата на целия свят, а зад купчините плодове в картините на Сариан са трудолюбивите ръце на арменските селяни. В натюрморта, като правило, винаги се чете темата за човешкия труд и творчеството.

Прочути с реалистичността си са натюрмортите на холандците Ян Клас и Вилем Хеда. Често срещан е в творчеството на импресионистите Едуар Мане, Клод Моне и Пиер-Огюст Реноар. Постимпресионистите го използват в своите експерименти с формата и живописната мазка. Любим мотив на Пол Сезан са ябълките. Световноизвестни са „Слънчогледите“ и „Ирисите“ на Винсент ван Гог. Прочутият художник изобразява и на пръв поглед „нетрадиционни“ натюрморти – чифт скъсани стари обувки или оставена на стола лула. В това отношение той е последовател на Хеда, Клас и Рембранд. Натюрмортът присъства и в течениятата в изкуството от началото на 20 век: поантилизъм, кубизъм, абстракционизъм. Известен с кубистичните си натюрморти е Хуан Грис.

В.Ван Гог

В.Ван Гог

Популярността на флоралните мотиви се свързва с традицията на холандците да отглеждат градини, стайни растения. Благоуханието на зеленината, разнообразието от нюанси, лъчите на слънцето и дъждовните капки в листата са привлекателни за естетичния вкус на художника. Френският импресионизъм подкрепя развитието на натюрморта като отделен жанр. Цветните петна, богатата светлина, прехвърлянето на въздушния поток в платното.

Руските художници (Игор Грабар, Константин Коровин, Исак Левитан) виждат стила на натюрморта малко по-различно. На първо място те поставят автентичността на образа. Затова техните картини са толкова реалистични.

Натюрмортът с цветята е все още актуален и днес. Тези картини се вписват идеално във вътрешността на къщата. Тяхната цветова наситеност, цветна емоционалност ще добавят необходимите акценти към декора на апартамента. Разнообразието от подреждане на цветя, предмети, съвременни реалности зависи от естетическото въображение на художника.

Фламандците, от друга страна, рисуват големи, понякога огромни платна, предназначени да украсят палатната зала. Те се отличават с празнична многоцветност, изобилието от предмети, сложност на композицията.

Испанските художници предпочитали да се ограничават до малък брой обекти и да работят в сдържана цветова схема. Формите им са прости и благородни; те са внимателно оформени със светлина и сянка, почти осезаеми, композицията е строго балансирана (F. Zurbaran. „Натюрморт с портокали и лимони“, 1633; A. Pereda. „Натюрморт с часовник“).

F. Zurbaran

Нов цъфтеж на жанра идва в края на 19 – рано 20 в., Когато натюрмортът се превръща в лаборатория на творчески експерименти, средство за изразяване на индивидуалността на художника. Натюрмортът заема значително място в творбите на постимпресионистите – В. Ван Гог, П. Гоген и преди всичко П. Сезан. Монументалността на композицията, скучните линии, елементарните, твърдите форми в картините на Сезан са призвани да разкрият структурата, основата на нещата и да напомнят непоколебимите закони на световния ред. Художникът изваява формата с цвят, подчертавайки материалността му. В същото време неуловимата игра на цветови нюанси, особено студеното синьо, придава на натюрморите усещане за въздух и пространство. През 20 век В жанра на натюрморта П. Пикасо, А. Матис, Д. Моранди решават творческите си задачи. В Русия най-големите майстори на този жанр са М. С.

Пикасо

Пикасо

Натюрмортите под формата на букети (във ваза, кана или просто на масата) обикновено се състоят от три вида. И основният фокус върху картината падаше върху различни теми. В радиалния състав (стъблата на цветята, разпръснати от една точка), изображението на цвете, поставено в точката на сближаване на стъблата, става основно. Композициите от втория тип, като килим, запълват цялото пространство на платното. След това се изгражда вертикална йерархия от цветове и техните стойности. Третият вид композиция е вградена във формата на триъгълник. Тук най-значимото цвете служи като централна ос, а останалите цветя са симетрично групирани около него.

Почти винаги цветните натюрморти биват допълнени с разпръснати на масата предмети. Най-често това са празни черупки – знак за празни плътски удоволствия. Плодовете на лимон, който е красив отвън, а вътре е кисел. Яйцето е традиционен знак за възкресението. Плътният плод от нар е символ на плодородието, на Христос и на неговата изкупителна жертва. Ягоди – знак за светско удоволствие и изкушение. И всичко това заедно (цветя, съдове, предмети) служи като една идея.

В средата на 17-ти век особено популярни станаха натюрморти с изображения на влечуги и земноводни. Тяхното присъствие в натюрморта отхвърля значението му като „мъртва природа”. Повечето от представителите на животинския свят са насекоми. Тук е важно традиционното схващане за трите етапа на битието (земно съществуване, смърт, живот след душата). Най-яркото въплъщение на тези идеи в натюрморти е образът на гъсеница, какавида и пеперуда. Така образът на пеперуда, готов да излети от черупката, определено се чете като „душата напускаща смъртното тяло“.

НАТЮРМОРТЪТ И ДЕЦАТА

Запознаването на деца с натюрморт може да започне от ранната предучилищна възраст (4-та година от живота). Подборът на художествени картини и съдържанието на разговорите за тях трябва да съответстват на възрастта и индивидуалните способности на децата. Процесът на запознаване на децата с живописта изисква учителите и родителите да имат много търпение, неточност, такт, умение и собствено емоционално и позитивно отношение към въпросните произведения на изкуството. Трябва да се помни, че за да се прегледат репродукциите на една художествена картина и да се говори за нея с деца, е необходимо да се избере подходящото време, да се изключи от всички вътрешни грижи, да се създаде среда за възприемане на произведение на изкуството, да се предизвика емоционален интерес към децата и съответното настроение. Няма нужда да бързате и да разглеждате всички работи наведнъж в едно заседание. Направете го постепенно. Предлагайки друга репродукция, първо дайте на децата свои собствени, за да ги разгледате, да се възхищавате. Интерес към това дали им харесва и какво харесва. След това започнете разговора – диалог. Уважение към чувствата на всяко дете; Изразете добра воля, радост, ако детето успее да види нещо специално в картината. На свой ред ни кажете какво ви хареса или изненадате. След разглеждане на възпроизвеждането, поставете го на видно място, при всяка възможност, свържете се с него отново и отново, всеки път като отбелязвате и намирате нещо ново.

Деца на възраст от 5 до 7 години рисуват натюрморти с цветни моливи, фломари, бои. За изображението на ваза или кана, понякога е по-удобно да се използват силуети, изрязани от цветна хартия. В тази ваза детето рисува букет от цветя и има плодове и зеленчуци наблизо. Такива натюрморти са особено интересни за детето, защото съчетават техниката на колажа и живописта.

Преди да нарисувате натюрморт, можете да предложите на детето си да се огледа и да избере онези предмети или растения, от които можете да го направите; Попитайте го защо е избрал тези конкретни предмети.
Възрастните могат да поставят цветя в кана или ваза и да поканят детето да ги разгледа, да се възхитят на красотата на венчелистчетата и листата.
Опитайте следната задача. Нека детето вземе две ябълки и банан. Желателно е ябълките да са с различен цвят (зелен и червен), след което в комбинация с жълт банан ще създадат ярко оцветена композиция. Предложете на детето първо да се възхищава на натюрморта, а след това с гуашови бои да начертае тази композиция върху листа на албума. Ако попълните цялото пространство на листа с широки удари, ще получите красив натюрморт на цветен фон.
В зависимост от времето на годината, съдържанието на натюрморта се променя и децата откриват нови теми за своите картини.

Запознаването на децата с натюрморта спомага за развитието на естетични чувства, фигуративна реч, за което свидетелства появата на ярки асоциации, метафори и сравнения.

Част от нашите търсения с децата в Арт ателие Живопис в областта на Натюрморта.

Катерина – 9 год.

Гавраила – 9 год.

Божидар – 8 год.