с. Белеврен

с.Белеврен

Пътят от Кирово до Белеврен се оказа всъщност доста по-добър за разлика от пътя до Кирово и Варовник. По пътя се откриваха големи обширни поляни и пространства. На входа на селото още стои оградата и вратата, където е била навремето границата. В селото открихме един-единствен човек, който от време на време идва, понеже работата му е в района, но не е от местните жители. Кметство в селото няма, няма магазин, читалище и каквото и да е. Видяхме стария граничен полицейски подучастък. На сградата на бившето кметство все още гордо стои табелата в памет на загиналите за родината. Направих няколко снимки и се отправихме обратно по нашия път.

Белéврен е село в Югоизточна България. То се намира в община Средец, област Бургас. Землището на селото граничи със землищата на селата Горно Ябълково, Долно Ябълково, Кирово и Граничар. Южната граница на селото съвпада с държавната граница на България с Турция.Село Белеврен се намира в планината Странджа, на 46 km от общинския център Средец и на 76 km от областния център Бургас. На 4 km на юг от селото се намира връх Арабаджи байр, който е равен по височина на най-високия връх на планината на българската територия – връх Голямо Градище, до Малко Търново.Край селото минава Белевренската река, която е с дължина от 24 km. Тя се влива във Факийска река и е част от водосборния басейн на Черно море.В землището на селото има няколко извора и следните местности: Райков дол, Цвятковица, Чакалово кашлище, Белевренски пост (Янчови цери), Паша дере, Четмаконак, Кривата поляна, Томова кория, Герге бунар, Арабаджи байр, Горното гробе, Дуан (Дован) дере, Домуз орман, Чарлак байр, Войнишкото кладенче, Баларбаши (Багарбаши), Чардак байр, Сяканата кория, Тънката кория, Керациновите мишета, Калъчбунар, Червената пръст, Тумбата, Чаталитово дърво, Калариново дере, Селска кория и др.

История

Село Белеврен е с древна история. За това свидетелстват следите, оставени от траките, обитавали тези места – долмените.Съвременното име на селото е със смесен произход – според някои „бел“ е славянската дума „бял“/бел и думата „еврен“, която на турски означава дракон.В близост до Белеврен е имало римско селище в древността. Селото е било с изцяло турско население до Илинденско-Преображенското въстание (1903), след което то е било подменено от изцяло българско, когато е заселено с български бежанци от Тракия. Според една легенда, когато монаси пренасяли мощите на Света Петка през горите в Странджа, там, където присядали да починат, от мощите изтичал елей. А където капнел, от недрата на земята бликвала лечебна вода. И понеже Божиите служители били изтощени от дългия път, се налагало често да поспират. Заради това най-мистичната ни планина е осеяна с десетки параклисчета, вдигнати върху лековити аязма. Едно от тях се казва „Света Троица“ и се намира край село Белеврен, само на 3 километра от границата ни с Турция. От незапомнени времена местните хора пиели от извора за здраве и дълголетие. Аязмото се прочуло, че водите му лекуват различни заболявания – най-вече очни и рани, и при него често се отбивали хора и от съседните села. Има го и сега, макар че край него вече почти не стъпва човешки крак. Някога многолюдно, днес село Белеврен наброява едва шестима жители, все възрастни хора.

Проектът ОБЕЗ-ЛЮ-ДЯ-ВАЙ-КИ т е насочен към Странджанските обезлюдяващи се села и се реализира с финансовата подкрепа на НФК по Програма Социално ангажирани изкуства. Той има за цел да насочи вниманието на обществеността към проблема като крайната цел е заключителна изложба, в която кадрите от стари, рушащи се къщи ще заживеят нов живот през погледа на авторката.

Можете да подпомогнете последващата дейност по този проект чрез закупуването на дигитален колаж с използвани кадри от с.Белеврен или други, създадени в рамките на проекта тук, както и да се свържете директно с авторката чрез контактната форма за поръчка: