с.Кирово

Към момента с 6 жителя по настоящ и постоянен адрес.

Кирово е село в югоизточна България. То се намира в община Средец, област Бургас. Предишното му име е Мадлеш (до 1950 г.). Режисьорът–документалист Недялко Йорданов прави три филма свързани със селото – „Извънземни в село Кирово“, „Странното село Кирово“, „Реквием за село Кирово“.В селото има православна църква – „Свети Димитър“, построена през 1883 г. Тя спада към Бургаската духовна околия на Сливенската епархия. На около 3,5 километра югозападно от селото в местността „Корубата“ се намира долм.

Мистериите около Кирово

Има доста поверия и легенди около това село. Местните са чували невероятни разкази от майките и бабите си – за великани, извънземни и змейове, с които живеели съвместно в мир преди повече от 70 години. В най-мистичното странджанско село – Кирово живеят едва 6 души. Няма жител на Кирово, който да не знае за светещите кълбета над селото, или пък за странни светещи лъчи, идващи от небето. Още успоредно с табелата „Кирово“ се ширва просторна поляна. Именно там местните хора твърдят, че са виждали НЛО през 1990 година. Според кировци навремето предците им живеели заедно с особена раса човеци- великани, които наричали „елени“, защото били бързи и силни като горските елени. Местните поставяли ударението на първата гласна, поради особения си странджански диалект. Названието на странниците някои дори произнасяли като „елене“. Те били високи близо три метра и работели високо горе в планината. Добивали нещо или пък копаели, а после изчезнали също тъй мистериозно, както се били появили. Били дружелюбни, а свидетелство за това, че не са фантасмагория, е близкото до селото гробище, където все още би трябвало да стоят триметровите гробове, виждани от мнозина. Вече са обрасли с много храсти и трудно биха се намерили, но такива гробища има и на друго място, пак в Странджа- между селата Богданово и Вършило. „Елените“ не боледували, но имали една „ахилесова пета“- били с много фина костна структура и умирали лесно. Ако някой от тях се спънел в къпинак, падал и си счупвал врата. Затова в другите две села им казвали „къпинковците“ и съответно „къпинковските гробища“. Дали са били извънземни, не се наемат да гадаят, но допускат, че появата на неидентифицирани светещи обекти в селото, може да е свързана с тях. Хора разказват за светещ обект над гробището през 1990 година, което престояло там 30 минути, след което изчезнало. Така се появявало четири сутрини поред, по едно и също време. Стояло все по половин час. На петия ден хората се престрашили и отишли да го чакат на гробището. Но кълбото никога повече не се появило. След висенето на летящото кълбо над гробището, селяните видели, че един от гробовете е пропаднал- на жена, която приживе била монахиня.

Но последното странно нещо, което се е случило, било различно от поява на „спътници“- тогавашният кмет на Кирово Крали Кралев внезапно проговорил на някакъв странен език. Говорел, пеел, рецитирал, но не знаел какво означава изреченото.Идвали учени от БАН, водели си някакви записки, чувайки езика, но дотам. След като кметът се споминал, тази история също започнала да се предава от поколение на поколение.За околните села в Странджа мистериите, които разказват кировци за НЛО, са „врели- некипели“.

Но има нещо, което всички в планината са чували от години, от дедите си и което е не по- малко чудно и странно. Това са историите за змейовете и змейовите булки. На тях никой не се смее, но пък те си минават за чист фолклор.Змейовата къща край КировоСлед Кирово, по пътя за граничното село Белеврен, скрита сред храсти и дървета, се намира една от най-запазените „змейови къщи“ в Българя, така наречените „долмени“. Това са поставени отвесно камъни, похлупени с още един. Край Кирово долменът е от три части. Разказите за змейови булки в района изобилстват, също чувани от баби, дядовци и комшии.Сега малобройното население на Кирово чака туристи. Селският туризъм е тяхното бъдеще, без да мечтаят за печалби, а просто за гости, с които да разменят някоя приказка и да им се порадват.

/Текстът се базира на статия от в.Труд на Мария Кехайова/

Проектът ОБЕЗ-ЛЮ-ДЯ-ВАЙ-КИ т е насочен към Странджанските обезлюдяващи се села и се реализира с финансовата подкрепа на НФК по Програма Социално ангажирани изкуства. Той има за цел да насочи вниманието на обществеността към проблема като крайната цел е заключителна изложба, в която кадрите от стари, рушащи се къщи ще заживеят нов живот през погледа на авторката.

Можете да подпомогнете последващата дейност по този проект чрез закупуването на дигитален колаж с използвани кадри от с.Евренозово или други, създадени в рамките на проекта тук, както и да се свържете директно с авторката чрез контактната форма за поръчка: