с.Кости

с Кости

Ето, че стигнах и до селото на баба ми. Това е селото, в което ядях домати и дини от бостана на корем, в което се къпехме в реката и кръстосвахме горските пътеки без страх – селото, в което ловяхме невестулки, черници и овчарски торбички – селото, което ще остане завинаги в сърцето ми.

По статистика селото не е измежду тези с най-малко жители в Странджа, но познавайки го от дете, за мен разликата е осезаема. Местната фурна, от която ядяхме най-вкусния селски хляб отдавна не функционира. Училището в момента е обитавано основно от животните. Местния ресторант, в който се организираха сватби, в момента е порутен. Към момента има работещи магазин, кръчма и църква, която отваря само за празници. Също така има и работещо читалище с автентичен кино салон, който все още функционира и понякога идват гостуващи театри от Царево. Лятото тук идват външни посетители, поради привлекателността на селото и местната природа, но през останалите сезони, селото си остава предимно запустяло.

Празникът на селото е на 1-ви Август, когато се провежда и ежегодния панаир. На него се играят задължителните и характерните за селото /както и за Бродилово/ нестинарски танци, запазени от дълбока древност.

Село Кости се намира на около 87 km от центъра на областния град Бургас, около 23 km от общинския център Царево и около 75 km от град Малко Търново.

История

В околностите на селото има следи от металургична дейност. Засвидетелствани са голям могилен некропол с 15 могили, разположени южно от селото, както и няколко самостоятелни тракийски могили.Най-ранното писано свидетелство за селото е в турски регистър от 1488 г.През Руско-турската война от 1828 – 1829 г. се споменава като „гръцко село“. След 1878 г. селото остава в Османската империя и е причислено към новоучредената Малкотърновска кааза. Жителите му са гърци. Прочуто е било със своите нестинари.По времето на Преображенското въстание в 1903 г. селото има 100 къщи. Гръцкото му население се изселва. На мястото на изселилите се гърци в Кости идват българи от Източна Тракия. Добрите условия в долината на Велека дават възможност на преселниците от Лозенградско бързо да се замогнат. Нейното легендарно плодородие е намирало израз в преданието за многобройните орехови дървета, растящи тук. В 1926 г. селото е имало 304 къщи и 1328 жители, от които 856 бежанци от Източна Тракия. В края на 1940-те и началото на 1950-те години селото е крайна гара на теснолинейката с 600 mm междурелсие Ахтопол – Бродилово – Кости, демонтирана през 1950-те поради неефективност. През 2004 г. е закрито основното училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Кости.

Традиционна архитектура

Все още може да се видят някои от старите дървени къщи на предишните му жители. Този стил жилищна архитектура е познат само в трите гръцки села Кости, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец). Сградите са твърде просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци, затова са тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветление се е осигурявало от покрива с „подвижна керемида“. Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в село Кости е построена в края на XIX в. До 1913 г. се нарича „Св. св. Константин и Елена“. Представлява трикорабна, триапсидна псевдобазилика, с открит притвор. Над южната част на притвора е разположена дървената ѝ камбанария. Централния и страничните кораби са разделени от дървени колони, а капителите са с йонийски волуги. Построена е с дарения от местното гръцко население от майстор Яни. През 1903 г., по време на Илинденско-Преображенското въстание е разрушена. В 1909 г. е построена и осветена отново. Иконостасът е резбован от майстор Пандил през 1908 г., а иконите са рисувани от Коста Поликсоиду. Иконите на Св. Георги са рисувани през 1883 и 1901 г., а останалите 10 след 1903 г. В църквата се съхраняват икони с висока художествена стойност от XIV – XVII в.

Проектът ОБЕЗ-ЛЮ-ДЯ-ВАЙ-КИ т е насочен към Странджанските обезлюдяващи се села и се реализира с финансовата подкрепа на НФК по Програма Социално ангажирани изкуства. Той има за цел да насочи вниманието на обществеността към проблема като крайната цел е заключителна изложба, в която кадрите от стари, рушащи се къщи ще заживеят нов живот през погледа на авторката.

Можете да подпомогнете последващата дейност по този проект чрез закупуването на дигитален колаж с използвани кадри от с.Кости, създаден в рамките на проекта тук, както и да се свържете директно с авторката чрез контактната форма за поръчка: