с. Българи

с. Бъ̀лгари е поредното китно Странджанско селце, което попада в селата с тенденция към намаляване на населението и на което ще се спра. Селото е едно от последните четири нестинарски села в България и е единственото село в Странджа със статут на фолклорен резерват. В село Българи обичаят нестинарство е запазен в автентичния си вид. Оттук е и последната „истинска“ нестинарка – баба Злата, след смъртта на която обичаят замира за дълги години. Днес този уникален по своята същност зрелищен обред е възроден и може да се наблюдава на празника на с. Българи на 3 и 4 юни. Тогава жителите на селото почитат светците Константин и Елена, които са патрон и на църквата в селото, която е построена след Преображенското въстание като понастоящем има статут на паметник на културата във връзка с обичая нестинарство.

Населението е с тенденция към намаляване, като към момента 25 души живеят в селото по постоянен и настоящ адрес.

Моите лични преживявания там:

Влизайки в селото, заварвам тишина, просторен площад в центъра на селото и красива гледка. Помня нестинарките в селото, когато бях дете. Българи е на 7 км от с. Кости, в което съм имала щастието да прекарвам ваканциите си. Тръгвайки по страничните му улички, виждам как живота вече там го няма, изчезнал е със стопаните, които са напуснали домовете си. Къща след къща се редуват в тишина. Няма помен за живот в тях. Стигам до една от празните и изоставени къщи от своите стопани, на която вратата й зее – още от входната врата си личи, че тук е живял човек, който е бил занаятчия. Открехвам плахо входната врата със смесени чувства, но любопитството в мен надделява и искам да надникна. Откривам една от стаите, която най-вероятно е била неговата работилничка – всичко си стоеше там непокътнато, сякаш току-що човекът е излязъл от дома си. Позволих си да направя няколко снимки, за да запаметя това, преди да рухне и напуснах с тъга къщата.

История

Древното име на селото е Ургури, по името на прабългарското племе, охранявало крепостта, разположена наблизо.В османотурски документи селото фигурира за първи път през 1454 г. От Българи има участници в Гръцкото въстание от 1821 г. След Руско-турската война от 1828 – 1829 година жители на Българи се изселват в Южна Русия, но след две години една част от тях се връщат. Потомците им и до днес носят прякора „русийковци“. След 1878 година има ново преселване, защото Българи остава в границите на Османската империя. Половината от жителите се преселват в новообразуваното крайморско село Кюприя (днес Приморско).При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Вургари силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а половината от тях и изгорени. Селото влиза в границите на България в 1913 година след териториалните промени на България в резултат на Балканската война. След Първата световна война няколко семейства от Българи се заселват в местността „Лисово“ по посока на Мичурин и образуват село Изгрев.В миналото Българи е било типично колибарско село. Под това понятие в Странджа разбират селата, които освен къщи в селото имат и колиби из горите, групирани по 4 – 5 в отделни местности, където се намират нивите на стопаните. Колибарските семейства до късна есен прекарвали на колибата, копаели, жънели, вършеели, отглеждат добитък и се прибирали в селото само за зимуване.

Проектът ОБЕЗ-ЛЮ-ДЯ-ВАЙ-КИ т е насочен към Странджанските обезлюдяващи се села и се реализира с финансовата подкрепа на НФК по Програма Социално ангажирани изкуства. Той има за цел да насочи вниманието на обществеността към проблема като крайната цел е заключителна изложба, в която кадрите от стари, рушащи се къщи ще заживеят нов живот през погледа на авторката.

Можете да подпомогнете последващата дейност по този проект чрез закупуването на дигитален колаж , създаден в рамките на проекта тук, както и да се свържете директно с авторката чрез контактната форма за поръчка: